STOP! Как си ти?

Posted on May 29th, 2008 | by Стойчев |

busy
Всеки ден ставам, кога на време – кога не, но това няма кой знае какво значение. После се отива на работа. Целият ден минава в офис. Вечер се прибирам имам няколко часа, за да оправя неразбориите, които съм оставил предишната вечер, да хапна и да видя любимият човек. Това ежедневие малко, но сигурно убива. Закърнява мисълта! Обикновено такива анализи се правят след като си претърпял нещо, което те е разтресло. Някои го осъзнават след развод, други след болест. Не знам за вас, но мен никой не ме е “светвал”, че трябва да не бъда онази неуморна пчеличка, която трупа, но не гледа себе си. А тази пчеличка в старанието си да трупа все повече, се отдалечава от приятели, среда. Забравя минали стремежи и нереализирани мечти. Но какво от това нали си има ежедневие! Да, но не е точно така. Ежедневието убива, в пряк и преносен смисъл. Надявам се някой от вас да сподели как точно и дали е осъзнал тежкото бреме на ежедневието. При какви обстоятелства и дали е променил нещо след това.

Други интересни теми

  1. One Response to “STOP! Как си ти?”

  2. By Desss on May 31, 2008 | Reply

    Ежедневието… нещо толкова вълнуващо и същевременно толкова рутинно. Ежедневието – предизвикателството, пред което всички започваме като равни, но не завършваме така.
    Лично мое мнение е, че за да реализираш това, което искаш трябва да си наясно със себе си и със самото си желание. Да знаеш и приемаш предимствата и недостатъците му и да си склонен да правиш компромиси. Те са не малка част от реализацията му. Ако си решил, че искаш да се издигаш професионално, то ще трябва да се простиш с разнообразното и изпълнено с вечерни срещи с приятели, излизания и забавления ежедневие. Ако пък искаш да водиш спокоен живот и да можеш да усетиш тръпката от нещо, то не мисля, че евентуални очаквания за силно и разтърсващо професионално развитие биха били в реда на нещата. Някой ‘кариерист’ ще те изпревари, докато се забавляваш някъде/с някого и се радваш на малките неща от живота, които често подминаваме.
    Прагматичното в мен се обади, може би ако съм на друга вълна бих ти казала нещо друго, но това е, което мисля сега. Не ангажирам никого с мнението си. Просто коментар ;)

Post a Comment